Паричното обращение в България след Освобождението от Турско робство

 В първите години след Освобождението България няма своя национална парична единица. Наред с останалите в страната златни турски лири, сребърни меджидии, бешлици, алталъци и други в обръщение се срещат и унгарски мангъри, австрийски фиорини, германски талери и марки, холандски, датски и шведски риксдалери и множество сребърни руски рубли, влезли в страната по време на Освободителната война. В това разнообразие от всевъзможни пари допълнителен хаос създавали и монети, които отдавна са демонетизирани /излезли от обръщение/ в своите страни. От дългата употреба тези монети са сериозно изтрити и трудно различими, а и хората ги разпознават единствено по обема и тяхната форма, като дори им дават названия: диреклии, кумлии, унгарчета и какви ли не още.

    За да се спре този хаос в паричното обръщение на новата държава, е нужно създаване на национална банка и собствена парична единица.

    Така на 16 декември 1878 г. К. Бух – ръководител на финансовия отдел на окупационното руско правителство представя проекта ,,Уставь болгарского народного банка" на руския императорски комисар в България княз Дондуков – Корсаков, който го утвърждава на 25 януари 1879 г.

    Какви са били мотивите на К. Бух за бързо изготвяне на проект за БНБ можем да разберем от изказването на един съвременник:

    ,,Освобождението на България завари в страната едно смешение от монети, каквото може да съществува само в една първобитна държава, в която не е проникнала никаква цивилизация". Но не са били само тези мотиви.

    В доклада на К. Бух. до княз Дондуков – Корсаков даден с проекта за банката четем: ,, Не са минали едвам няколко месеца от Освобождението на България от турското робство и въдворената в нея свобода и в цялата страна закипя нов живот, откриха се нови, неизвестни досега източници на богатства, оживи се търговията. В близко бъдеще тая страна, надарена щедро от природата и населена с народ пестелив и занаячийски, ще развие още повече своята промишленост и търговска деятелност….”

    За рождена дата на Българската народна банка можем да считаме 25 януари 1879 г., когато е подписан и утвърден от княз Дондуков – Корсаков нейният първи устав. Според устава капиталът на банката ще бъде 2 000 000 франка, внесени от държавата, като се предвижда този капитал да бъде върнат при евентуалното му четирикратно увеличение в резултат на дейността на банката. За първи управител на банката на 4 април 1879 г. е назначен служителят от финансовия отдел на Съвета за управление Карбоньор.

    Официалното откриване на банката е на 23 май 1879 г. и на него присъстват княз Дондуков – Корсаков и членовете на неговия Съвет за управление.

    Първата банкова операция е извършена на 6 юни същата година, с нея държавата внася в банката 8 687 043 франка, 2 000 000 от които са предназначени за капитал на банката.

    По първоначални проекти банката е замислена като депозитарно–търговска, но всъщност в първите години се занимава със земеделски и общински кредити, а първата кредитна операция е извършена на 17 август 1879 г.

    По това време сметките на всички държавни учреждения и бюджетът на държавата се водят във френски франкове. Монетите на страните от Латинския монетен съюз са приемани за равни на френския франк, а за всички монети на останалите държави е въведен курс. Така например една руска рубла се е обменяла за четири франка.

    По искане на княз Дондуков–Корсаков за пощенските нужди на Временното правителство, в Русия се отпечатват и първите български пощенски марки, чиито стойности също са означени във франкове и сантими. Дори се отсичат и първите пробни български монети от 10 сантима – медни, и от 1 франк – сребърни. На гърба на монетите е отсечен все още неприетият герб на България.

Пробна монета от 10 сантима - 1880 г.

    През пролетта на 1879 г. е свикано Първото велико народно събрание, за да се избере първият български княз, след Освобождението. Изборът пада върху Александър Батенберг – немски принц и роднина на руския император. Преди да пристигне в България, Батенберг посещава руския император, а след това се представя на своя ,,сюзерен" – султана. След пристигането си в България на 26 юни 1879 г. Александър I Батенберг полага клетва като български княз.

    Почти година след тази дата на 4 юни 1880 г. влиза в сила ,,Закон за правото на резане монети в Княжеството”. Най-сетне се ражда националната ни парична единица – левът, разделен на 100 стотинки. Този закон е приет от Второто обикновенно народно събрание. При обсъжданията за наименованието на паричната ни единица е имало някои спорове, но името лев(лъв) е одобрено с мнозинство. По-голям спор се е разгорял около това, дали да бъдат ,,стотинки”, ,,сантими”, ,,сотници” или други. Все пак спорът приключва и се избира името ,,,стотинки”.

    Единственият несъгласен и с двете наименования е 26-годишният тогава Стефан Стамболов, който след абдикирането на княз Батенберг през 1886 г. става регент, а скоро след това и министър – председател. Може би по негово нареждане през време на управлението му, отново са отсечени пробни монети от 10 сантима. Но левът вече се е наложил.

Пробен сантим - 1887 г.

    Според монетния закон, влязъл в сила от 4 юни 1880 г. – всички сделки и парични документи на държавата и обществените учреждения и на частните лица в страната, вече трябва да се изразяват в лева и стотинки, вместо във франкове и сантими, както е било до тогава . Бюджетите на държавата също вече ще се гласуват в националната ни парична единица . А ето и някои извадки от закона за ,,Правото на резане монети в Княжеството":

Чл.1 Правото за сечене на монети принадлежи изключително на държавата. Народното събрание, по предложение на финансовия министър , определя колко и какви монети могат да се насекат.

Чл.3 Българските монети са златни, сребърни и медни. Златните монети са от 20 и 10 лева, сребърните от по 5, 2 и 1 лева и 50 стотинки, медните от 10, 5 и 2 стотинки .

    Разбира се, събитията не са се развили точно според закона. Първите български монети са отсечени в Англия през 1881 г. Те са медни от 2, 5 и 10 стотинки. Година по-късно в Русия са отсечени и сребърните монети от 1 и 2 лева, а през 1883 г. и тези от 50 стотинки. За съдържанието на чистото злато и сребро, за теглото и размера на монетите се възприемат разчетите на Латинския монетен съюз. За съжаление златните ни монети ще позакъснеят доста. Отсечени са чак през 1894 г. Все още положението в младата държава е нестабилно, липсва злато.

Първите български медни монети

Първите български сребърни монети

 

    Отсечените медни монети са на обща стойност 2 100 000 лева, а именно:

    15 000 000 къса по 10 стотинки, 10 000 000 къса по 5 стотинки и 5 000 000 къса по 2 стотинки.

    А отсечените сребърни монети от 1 и 2 лева и 50 стотинки са на обща стойност 10 000 015 лева.

    След 1883 г. в обръщение вече са пуснати всичките сребърни монети, което прави приблизително по 3 лева на човек. Според Латинския монетен съюз в онези години максимумът на циркулиращите сребърни монети трябва да е 7 лева на човек. Като се има предвид, че у нас все още циркулират като официално платежно средство монетите на страните от Латинския съюз и тези на Турция, Русия и някои други страни, става ясно, че парите в обръщение са напълно достатъчни.

    През същата 1883 г., Турция демонетизира всички чуждестранни сребърни пари, което на свой ред довежда до един сериозен приток на всевъзможни сребърни пари в България. За да се справи със създалата се ситуация, българското правителство приема закон на 15 ноември 1884 г., с който демонетизира румънските и сръбските сребърни пари. Година по-късно през месец януари е понижен и курсът на руските сребърни рубли. С нов закон от 27 юни 1886 г. руските рубли окончателно се демонетизират, като в срок от една година трябва да бъдат заменени с български сребърни пари. За да се компенсират демонетизираните чуждестранни монети, през 1884 и 1885 г. се отсичат сребърни монети от 5 лева на обща стойност 10 000 000 лева.
Българският пазар се освобождава окончателно от чуждите сребърни монети едва през втората половина на 1887 г.

* * * * *

    В първия приет устав на БНБ от 1879 г. не се предвижда издаването на банкноти. Българската народна банка става емисионна институция и банка за дългосрочен кредит след реформирането и' със закон, приет от IV Обикновено народно събрание на 27 януари 1885 г.

    Проекто - законът е изработен от тогавашния управител на банката Ив. Ев. Гешов и внесен в Народното събрание от министъра на финансите П. Каравелов

    Според закона банката става независима от държавата институция. Капиталът на банката възлиза на 10 000 000 лева, внесени от държавата като собственост на банката. Държавата запазва само правото върху 30 % от чистата печалба, от която се създава държавен запасен капитал. Предвидените от закона дейности са разнообразни, но за нас най-важната е предоставената от държавата изключителна привилегия на БНБ да издава банкноти.

    Ито някои извадки от закона:

Чл. 4 Българската народна банка има изключителната привилегия да издава банкноти …. Банката е длъжна да пази постоянно в касите си златни монети за количество, равно с една трета част от стойността на издадените банкноти…. Банкнотите ще се изплащат веднага на предявителя в злато …

Чл. 94 Приготовлението на необходимата за банкнотите хартия, както и отпечатването им, се извършва в ония местни или иностранни заведения, които одобри министърът на финансите.

Чл. 96 Банкнотите носят подписа на управителя и касиера. Подписването им се извършва посредством особена машина в присъствието на назначено от управителния съвет лице, под надзора на касиера.

Чл. 103 Скъсаните банкноти се заменяват с други или се заплащат напълно в злато, щом те представляват парче, по-голямо от половината ….

Чл. 104 Всички скъсани, оцапани или повредени банкноти, представени в банката, се задържат от касиерите, без да се пущат вече в обръщение…

Чл. 106 Предназначените за унищожаване банкноти се пронизват от касиера посредством един механически щемпел, който отпечатва върху им думата ,, унищожена".

Чл. 109 Изгарянето става след пет години откакто банкнотите са изтеглени от обръщение, в присъствието на комисията…. За изгарянето на банкнотите се съставя акт….